В „Непоръчан портрет” Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината – да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да може да заспи. Тъжно е, защото, въпреки че си плащаме скъпо, не само че не поръчваме музиката, но най-често това, което остава след нас, е един непоръчан портрет.

 Таня Николова, авторката на стихосбирката „Толкоз“, не би могла да се нарече „прохождаща“, въпреки че името ѝ е все още неизвестно за широката публика. Книгата ѝ обаче е уверена стъпка в днешната ни поезия, изненада за всеки, прочел ръкописа ѝ.  Днешната критика рядко прибягва към определението автентичен, за да открои високото качество на един художествен свят. Аз обаче ще си го позволя – сред купищата стихове, които искат да смаят читателя с напъни и измислени псевдооткрития, книгата на Таня Николова е абсолютно истинска. Истинска в любовното чувство, истинска в собствената си драма, истинска в драмата на другия. Казват, че за една добра стихосбирка са нужни десетина силни стихотворения. Тук те са много повече, но по-важното е, че книгата на Таня Николова е написана със свой поетически почерк и има собствен художествен облик, различен и разпознаваем сред другите. 

След първото издание на стихосбирката „Толкоз“ на поетесата Таня Николова, излязло през 2007 година в достолепната поредица „Българска сбирка“ на издателство „Литературен форум“, днес отбелязваме второто издание на тази новаторска книга. Междувременно Таня Николова издава и стихосбирките "Еквилибриум" (2012), "Калейдоскоп" (2013), "Непоръчан портрет" (2014) и "Морз" (2016). Поезията ѝ се превръща не само в събитие, но и в явление на българската и европейската поезия, изумяващо с дарбата да се пресъздават откривателски най-възвишените и насъщни духовни истини, и то с прелестната и задушевна естественост и откровеност, присъща на простосмъртния човек, на безименния събрат, който не се насилва да обича, а с упование копнее и получава онази богодарена обич, която е непринудена като дишането.

Онези, които не знаят значението на думата еквилибриум, могат да отворят второто издание на тази поетична книга на Таня Николова на страница 74. Тук са дадени 7 + 1 отговора на въпроса: какво е еквилибриум? Аз също не зная. но въпреки изкушението да изпреваря събитията и забързам процеса, започнах от самото начало. Вероятно всеки читател ще открие своето съкровище в стиховете от тази книга, и без да прочете 7+1 отговора в края й. Вместо заключение ще отбележа, че аз продължавам да се колебая в тълкуването си на термина. Но вече зная какво представлява поетическия еквилибриум на Таня Николова. Устни, превърнати в нож. Неуловимо. Целувка, която оставя белег. Незаличим.

Книгата на Таня Николова "Морз" е явление. Както казват философите "явленията се явяват", но тук има много повече - не просто явление, а заявление. Заявление за живот. Четем това заявление и най-изненадващо си спомняме за младостта, за живота, за радостта. Един от представителите на тази много рядка литература, Кенет Уайт цитира в една от книгите си една индианска народна песен: "Ние направихме това пътуване, за да открием живота си". Авторката на "Морз" не цитира никого. Тя не натрапва богатата си култура, макар да борави свободно с финия хумор. Целта е друга - изчистен и монументален изказ на нейната емоционална и пряма природа - заявление за живот, както и очакване от читателя да си спомни, че също е жив и трябва да участва в чудесата на живота. На добър час!

Поетическите творби, от които се състои "Морз", могат да бъдат разделени на два основни типа: 1. Кратки, афористични, в които е изкристализирала голяма доза мъдрост. Те са аксиоматично и категорично звучащи. 2. Дълги, разказвателни, проследяващи избистрянето на нещо – на някакво състояние, решение или друго. В тях има история, процес, колебания, въпроси. Тези стихотворения не завършват задължително с намерени отговори. В тези творби е онагледена битката между собствената авторова история и поезията. Едно от стихотворенията може да бъде прочетено на самата корица на стихосбирката. Но не се ограничавайте само с него (говоря на тези, които владеят „изкуството” на морза). Книгата „Морз” на Таня Николова поднася достатъчно поезия на копнеещите за такава, и достатъчно човечност за разшифроване, закодирана в стихове.

Не бях чела нищо от младата авторка и заглавието на ръкописа ѝ ме подведе да очаквам претенциозност, категоричност, самоизтъкване или други подобни. Вместо това открих: насъщна човешка смелост да живееш и да се отстояваш – и пред другите, но най-вече пред себе си. И още: насъщна потребност от истинност. А тя води пак при смелостта, която рискува да загуби, да не я харесат, да не я разбират, да разговаря само със самотата... Но да разговаря със стихове. Хубави стихове. Истинни. (За "Толкоз")

След второто издание на “Толкоз” днес имаме удоволствието да четем и препрочитаме и второто издание на стихосбирката “Еквилибриум” Всъщност лирическият Аз в поезията на Таня Николова предпочита не познаването на буквата на духовното, а живата духовна опитност, която дарява “покой на душите”. В този смисъл художественото, като своеобразен израз на пресъздаден духовен опит, е избраното средство за познанието на утехата на Истината. Споменаването на нобелиста Хемингуей като един от образците за добра литература е и намек за същността на високото изкуство като надмогване на безутешността на личния животопис. Любовните стихотворения от новия поетически сборник приличат на онези неизговорими думи, които апостол Павел чува в едно от откровенията, дадени му от Бога. Речникът на Аза в тази поезия в никакъв случай не е беден и шедьоври като тристишията “Компенсации или колко струва любовта”, “Две в едно” и “Контрол” са великолепно доказателство за това.

Винаги съм смятала, че Таня Николова е адски силна в кратките неща. Тази стихосбирка е плътна, има емоция, има човек в нея, тупти искреност.

(За "Непоръчан портрет") 

Прочетох „ Еквилибриум”, но за съжаление книгата не ме грабна. Както Розалия Ликова казваше, всяко поколение търси своя глас в различие с предходното. Съгласна съм с нея, но въпреки това не мога да приема разказите за живота на поета за сполучлива находка особено ако в тях се споменава алкохола. Тъй се е получило при теб в първата част на книгата. Разбира се и в нашата и в световната поезия има големи пияници, но те някак не споменават алкохола и последствията му в стиховете си. Например - един Биньо Иванов, който е своеобразен и модерен в търсенията си. Вероятно това е плод на моите поетически университети, аз съм традиционен автор в стиховете си, възпитан от нашата и чужда класика. От стиховете ти харесвам по-кратките - особено Сезоните на любовта, което е чисто и някак кристално. Струва ми се, че е трябвало да имаш редактор, който би ти помогнал в подреждането. Първият дял – „ Да надуеш гумената топка” натежава и дава отражение на възприемането на цялата книга.

Сега пред мен е една „непоръчана” книга, издадена от Фондация „Емили” – новата стихосбирка на Таня Николова „Непоръчан портрет” (2017). Това е една много изчистена, премерена и деликатно оформена книга. Графичният дизайн е на Капка Кънева, станала разпознаваема с работите си от хартия. Няма излишни фигури и цветове, бялата корица „трепти” от червената дамга на заглавието. И други неща „ги няма” в стихосбирката. В нея няма да откриете излишество от думи и метафори, логорея или графично разточителство. Няма нищо излишно и непремислено, което да „тежи” на книгата. Нейните вътрешни пространства създават усещане за ефирност и лекота. А това са едни от най-важните поетични маркери.

Ако бях редактор на тази стихосбирка, вероятно щях да заменя заглавието й „Еквилибриум“ с друго, разбираемо за читателите, например „Равновесие“, защото тъкмо равновесието е търсила авторката в новата си стихосбирка. В „Еквилибриум“ Таня Николова не само че не е загубила облика си, но го е обогатила с нови поетически мотиви, както и с поетически форми, различни от тези в първата й книга. За мен беше приятна изненада цикълът й „Знак за равенство“, изграден изцяло от поетически миниатюри, понякога само от три думи, в които заглавието има особена функция. Тук въображението на възприeмателя, търсейки равновесие, непрекъснато се движи между виртуалното и реалното пространство и колебанието му кое от тях да приеме като обект на поетическото изображение показва майсторството на автора. А иначе заглавието на стихосбирката „Еквилибриум“ си е много точно, защото „еквилибриум не просто равновесие... а нещо едновременно несигурно и стабилно и с това много вълнуващо“. Каквато е и поезията й.

Всичко е лично, твърди Таня Николова в „Морз”. Аз открих два типа „лично”. Първият се развива по хоризонтална линия. Стремежът е да се разбере до какво ще доведе съществуването.Какво именно ще се случи, така като си живеем, чувстваме, дишаме. Вторият представлява поредица от вариации, които се натрупват по вертикала.Една спиралоподобна нишка от дъното към върха.Във фотографията съществува един особен метод, наречен методът Галтън.При него всички кадри са прозрачни и крайната картина/образ може да бъде видяна и разчетена само когато всички фотографии се поставят една върху друга. По подобен начин стиховете от тази книга могат да се възприемат като отделни художествени произведения, но могат и да се наслагват едно върху друго. Така ситуирани, те вече придобиват допълнителен и по-мащабен смисъл.Надявам се, всеки читател сам да построи своя собствена „картина на Галтън”, показваща скритите значения, наредени по спиралата на поезията. Високо. Горе.